КАЛЕЙДОСКОП

При българите в Енгера, област Валенсия, Испания

06 октомври 2011

 

В далечната страна на Дон Кихот,
един светец от Рила нас ни води.
Остави ни завет за цял живот,
за да блестим сред другите народи...

 

В противовес на общоприетото мнение, че в българската култура, в манталитета ни, има нещо парадоксално, че необезпокояван живее културният български нихилизъм, тя, културата ни, е оцелявала. Някак си напук на всички, които отричат богатството и значимостта й, тя успява да се пребори. И в България, и извън пределите й.

 

А в "далечната страна на Дон Кихот" звънна училищен звънец с ясния български звън на просветата. Звънна и за Първо Българско Неделно Училище "Св. Иван Рилски" - Енгера. Вълнението ми беше огромно, защото всички с нетърпение очаквахме мига, в който ще представим новите символи на училището - знаме и химн.

 

Започнали в началото с проблеми около намиране на сграда, в която да се помещава училището ни, преминали през трудностите на ежедневието, постепенно започнахме да градим своя статут на училище с традиции. Първият символ, с който се сдобихме беше учлищното ни звънче, сега вече и знамето и химна са факт.

 

Когато учителския ни колектив запя пред родителите и децата химна на училището, отново усетих силата и истинсkия смисъл и значение на стиха:
 
Ако нямаш огън във душата,
ако е малко твоята любов,
ако веднъж от обич не си плакал
недей прекрачва тоя праг висок!
Върви си и по-добре друг път избери,
Учителят с една любов се ражда,
която до смъртта му да гори!

 

В мига на  предаването на  факела на знанието от петокласниците към  първокласниците, и когато малката Ивет запя своята песничка, си пожелах всеки един от присъстващите да е усетил това, което усетих и аз.

 

Bсичките ни успехи от участията на нашите деца в конкурсите са доказателство, че традициите и българския дух са оцелявали и ще оцеляват, докато ни има. Тук, далеч от България, ще докажем, че ще съхраним завещаното от дедите, ще запалим искрата и ще поддържаме огъня.
  

Клетвата на учителя, която положихме пред гости, родители, деца, ме кара да вярвам, че през следващата учебна година, успехите ни ще бъдат много повече от всички постигнати досега, че ще има още много учебни години.

 

Вярвам, че нашите деца, които не познават родината, ще я заобичат много силно, ще растат с национално самочувствие и горди с България в сърцата.

 

Да ни е честита новата учебна 2011-2012 година.


Нели Гочева, асоциация «Балкан»,Хатива