ЗНАМ, МОГА, УСПЯВАМ

Безпрецедентен български успех в Холивуд

30 септември 2011

 

Драмата „Бечня” представена в "Hudson Theatrе" - Холивуд

Режисьор и продуцент на пиесата е Атанас Колев. Той е родом от Сливен и е  възпитаник на Театралния департамент на НБУ. Опит в театъра придобива на сцените в Шумен, Русе, Сливен, както и в столичния театър „Сълза и смях”.
Сценарист и автор на пиесата е Савиана Станеску, която преподава актьорско майсторство в Нюйоркския Университет.
Музиката е дело на композитора Милен Киров, а костюмите са направени от Деница Близнакова.
В главните роли се превъплъщават две българки – Светлана Ива и Мария Бобева.
..


СМ: Как се роди идеята за този проект?
АК: Чиста случайност е, че се занимавам с театрално и филмово изкуство. Колкото и наивно да звучи, смятам, че с каквото и да се занимавах пак щях да се опитам да обединя българи в нещо позитивно и ползотворно не само за нас, но и за България.  За мое щастие и късмет, успяхме да съберем един доста добър и креативен екип от хора, които споделят еднакви идеи и също имат желание да се осъществи проект, с такава обединителна визия.

СМ: Какви са основните цели, които искате да постигнете с този спектакъл?
АК: Тежката тема на пиесата е свързана със "световния бизнес" за осиновяване на деца от бедни държави като нашата. След като се разрових в сухата статистика, открих, че е важно неизбежните въпроси, които изникват да бъдат отворени към обществото, като разбира се всеки реши за себе си как да отговори.
От друга страна силно се надявам, че след "Бечня" много български артисти
, независимо в коя сфера на изкуствата работят, ще повярват, че е възможно да творят заедно в Америка.

СМ: Защо избрахте да работите със Савина Станеску?
АК: На Савиана попаднахме почти случайно, но след като се запознах подробно с работата й, знаех, че това е точно, което търся. Исках да е съвременен автор от Източна Европа. В съзнанието ми пиесата трябваше да е модерна, стилистична и написана по класически начин, но пък и исках някак си актьорите да могат да играят себе си ( така наречения type-cast). Наистина ми е писнало от филми осмиващи действителността на Балканите. Не намирам нищо смешно в историите за мутри и корумпирани политици. Работата на Савиана е изключително откровена, но и загрижена в пространството на емиграцията в Америка. Сави е спечелила много награди и пиесите й са поставяни многократно в La Mama Theatre в Ню Йорк, този факт сам по себе си значи много.

СМ: Действието на драмата се развива едновременно в днешно време и 30 години по-рано. Разкажете ни как постигате това?
АК: Пиесата оригинално е писана за четири актьора, двама са в миналото, а другите двама в настоящето. Безкрайно много обичам киното, страст ми е, а и все пак сме в Лос Анджелис, което е безспорната столица на шоубизнеса и така реших да сложа миналото на екран. Щеше ми се да експериментираме с идеята за "зеленият екран". Всеки ден гледаме филми, които са създадени по този начин, и си казах, а защо не и в театъра. Наистина ми се ще да вярвам, че стилистично се получи добре, но зрителят ще прецени по-добре от мен.

СМ: Защо смятате, че темата на "Бечня" е актуална?
АК: Темата на Бечня е 100% актуална, има жертви от "Бечня" навсякъде около нас. Историята за две сестри от Бечня (измислена държава) ни докосна със спомени, които самите ние имаме от първия ни сблъсък, шок с Америка. Личната ми среща със Запада е нещо, което и до ден днешен си спомням като да е било вчера. От друга страна осиновяването на деца от богати чужденци, посредством корумпираната система по нашите земи
, не беше някаква новина за нас. Всички  сме го виждали, изживявали, но никога не сме говорили за него. Също така не сме мислили и за тези, които остават някъде там забравени. Винаги сме гледали на тази тема като „така е тука”. Аз съм от Сливен и когато бяхме деца там в алкана в местността “Качулка” имаше дом за сираци. Спомена за тези деца все още живее в мен. Бечня също докосва и противопоставянето на Изтока и Запада, но в едни много различни обстоятелства, в които християнка и мюсюлманка са сестри. Едната е израснала с плюшени мечета и телевизия, а другата си е играла с гранати и пистолети. Представете си Родео драйв в Триполи, може би нещо такова.

СМ: Разкажете ни за българите, които участват в създаването на "Бечня"?
АК: Мога да нарека себе си късметлия заради шанса, който ми беше даден да работя с тези хора. Всеки един от тях дойде в екипа с огромен потенциал и опит, но това което всъщност ги прави големи професионалисти е, че са още по-големи човеци. За мен като продуцент  беше  най-естествено да се опитам да разпозная хора, на които не са чужди проблемите, с които се занимава пиесата. Вярвам, че талант и знание със съзнателен подход могат да стигнат далече.
Светлана Ива и Мария Бобева, които са в главните роли са завършили  едни от най-уважаваните театрални школи в Източна Европа. И двете се развиват прекрасно в киното и телевизията, а за таланта им на сцената, наистина смятам, че трябва да се види. Сценографията е на Архитект Вълкоф. Зад костюмите е Деница Близнакова, която преподава и оглавява департамента по Сценография и Костюмография  в San Diego School of Theatre, Film and Television. Музиката за представлението е на Милен Киров и само мога да Ви уверя, че, когато чух за пръв път гъдулката от представлението, която Милен и проф. д-р Тодор Киров  (който му е баща ) бяха записали, си поплаках от сърце. Имената на Веси Казачка и Радо Бакалов, които са зад филма в представлението са известни с работата си в проекти като: Harry Potter, We Own the Night, The Green Hornet, Alfa Dog и др. Владимир Новкоф (известен с ДиДжей името си "Диригент") е звуков инженер в проекта. Но знаете ли,  всъщност екипът ни е много по-голям от колкото са имената на плаката. Ако ние нямахме подкрепата на хора като Жоро Марков, Маринина Гаделева, Отец Стефан и приятелите ни от църквата "Св. Георги" в Лос Анджелис, дори не мога да изброя всички, нямаше да успеем. Това са все хора, които не се занимават с изкуство, но те са това звено в българската култура, без което ние правячите не можем. Така е било от край време. "Хъшовете" са в театъра, помните ли?
Всеки един от тях е минал по трудния път и все още го върви упорито и достойно, с много търпение и любов.

СМ: Какво е "Hudson Theatrе" за Холивуд?
АК: "Hudson Theatre" е най-добрият и търсен малък театър  в Лос Анджелис, който се намира  на “Тиатър роу” в Холивуд. Известен е с многото добри представления, които са играни там. Не мога да Ви опиша еуфорията на екипа, когато разбрахме, че именно "Хъдсън" ни искат. А когато ни съобщиха, че са готови да влязат и като копродуценти
, вече знаехме, че правим нещо правилно. Повярвайте ми, това за тях не е практика и ние сме им безкрайно признателни за дадената възможност.

СМ: Кога е вашата премиера и колко общо представления Ви предстоят?
АК: Официалната премиера е с откриването на театралния сезон за театъра на 24-ти Септември. Преди това на 22-ри и 23-ти имаме две предпремиери. Представлението ще се играе до 22-ри октомври, като имаме по три представления на седмица.

СМ: Какъв е потенциал
ът на българите в САЩ и Канада, които работят в театралната и кино индустрия?
АК: Не искам да звуча претенциозно, но ще Ви кажа, че е въпрос на време българският потенциал в сферата на кино и театралната индустрия да заеме мястото, което му се полага. Разбира се, че всяка държава има безброй таланти, но има нещо много поетично в това, което се случи на нашето поколение. Нещо много инспириращо и тепърва предстои да го открием първо за самите себе си, а след това и за света. За да Ви дам пример само ще Ви кажа, че за българските каскадьори в Холивуд се носят легенди. Факт е също, че тази година имаше два български филма в официалната селекция на фестивала в Кан. Факт е, че Башар Рахал (който безкрайно много обичам), Нина Добрев, Самуел Финци, Михаил Белалов успяват да намерят себе си в световното кино и телевизия, така че наистина е въпрос на време.

СМ: Планирате ли представления в България и други градове на САЩ и Канада?
АК: Много ми се ще да Ви кажа, че ще имаме дати и в други градове, но както и самите Вие  знаете, това е въпрос на много сложна логистика и финансиране, но пък не е невъзможно. До колкото си познавам екипа, те не биха се и замислили преди да отговорят на такова предложение.

СМ: Как оценявате значимостта на този български успех в Холивуд?
АК: Не съм аз този, който ще оценява работата ни, нека зрителите го направят. Осъзнавам обаче, че това, което правим в тези мащаби и на това място, не е правено до сега и много ми се иска да видя и други българи да опитат. Нали знаете китайската мъдрост "че не си загубил, защото не си успял, а си спечелил защото си опитал."

СМ: Как се финансира "Бечня" ?
АК: Трудно! Но не и невъзможно. Финансирането на театрално представление в Америка е малко по-различно от колкото в Европа. Тук театрите не получават субсидия от Министерство на Културата. Тук е по-скоро инвестиция. Благодаря на Тодор Кючуков от Феникс, който се включи пръв във финансирането!  Въпреки, че сме две седмици преди премиерата, все още не сме балансирали бюджета, а той не е никак малък. Няма да Ви излъжа, ако Ви кажа, че съм инвестирал и доста лични средства. Знам обаче, че си струва!

СМ: Какво искате да кажете на читателите на в. "България СЕГА" в САЩ и Канада?
АК: Бих искал точно на 6-ти септември да си припомним легендата за хан Кубрат, който на смъртния си одър повикал синовете си, за да им каже нещо важно. Потомците на великия владетел се наредили около баща си и зачакали да чуят последния му съвет. Старият княз им показал сноп стрели и призовал  своите наследници да ги счупят. Колкото и усърдно да се опитвали да изпълнят заръката на никого това не се отдало. Тогава Кубрат развързал снопа и започнал да чупи стрелите една по една. После вдигнал поглед към младите български благородници и им казал – Докато сте заедно и се поддържате ще сте като този сноп стрели, никой няма да може да ви победи! Разделите ли се, ставате слаби и ще бъдете покорени лесно, знайте, че силата се крепи на единството!...

Светлозар Момчилов
в. "България СЕГА"
, септември 2011
www.bulgariasega.com