КАЛЕЙДОСКОП

В памет на Хан Кубрат

09 септември 2011

 

Редакцията на в. Роден край” обяви 2011-та за Година на Стара Велика България, по случай 10-годишнината от установяването на паметника на хан Кубрат. Представители на Асоциацията на българите в Украйна и дипломати от посолството на Република България в Киев положиха венци и цветя в знак на почит и уважение към великия владетел в края на м. август. Очакват се и други инициативи през м. септември, когато представители на българската общност в страната ще посетят Мала Перешчепина.


Гробът на хана е най-святото място за българите в Украйна. Преди едно десетилетие, през 2001 г., тук бе открит неговият паметник. Това място притежава огромна притегателна сила и въздействие върху ума и сърцето на всеки, който го е посетил. Край с. Мала Перешчепина, район Нови Санжари, област Полтава периодично се събират наши сънародници при „Могилата на хан Кубрат”, както те наричат гроба на Владетеля на Стара Велика България.


„Първо идвахме да поддържаме гроба, да поизчистим и постегнем паметника, да положим цветя. Но не ни се разделяше…”, разказват нашите сънародници. Съборите, които те провеждат при „Могилата на хана”, включват множество инициативи, посветени на България и нейната славна история: концерти, конференции, откриване на изложби, прожекции на филми, представяне на книги.


„Денят на паметта на хана” прераства в „Дни…”. Множество българи от цяла Украйна пътуват стотици километри, за да участват в тези събори и поклонения. Голям интерес и желание да се поклонят пред гроба на хан Кубрат проявяват стотици българи от прародината, както и от цял свят. „Кубрат събира потомците”, назова своята акция в. „Роден край” и събра при паметника представители на волжките българи. Така се разпорежда историята – казват нашите сънародници, че приличайки на едно клонесто дърво, българите са се разпръснали по цял свят. Но за всеки от тях има едно общо начало, свързано с името на хан Кубрат и неговото историческо величие. Съборът на българите в Украйна, Асоциацията на българите в Украйна, Конгресът на българите в Украйна, тези големи структури на българската общност в страната, имат планове за популяризиране на идеята и създаване на условия за посещения от страна на нашите сънародници. Проектът на „Мемориал на хан Кубрат” е готов, предстои обаче много работа по създаване на подходяща инфраструктура и превръщане на Мала Перешчепина в желана туристическа дестинация.


Да напомним, че догодина се навършват 100 години от откриването на съкровището в Мала Перешчепина, край брега на река Ворскла. На 29 май 1912 г. десетгодишното пастирче Фьодор Деркач уведомява родителите си, че е открило злато в степта. Находките доказват, че това е гробът на хан Кубрат: дешифрирани са неговият меч, патрициански колан и златен пръстен с монограм и надпис „хан Кубрат”; втори пръстен, на който Кубрат е с придобитата титла „патриций” и трети, принадлежал на чичо му Органа. Той е част от семейните реликви и символ на приемственост във властта. Известно е, че хан Кубрат е бил в добри отношения с Византия и през 635 г. е провъзгласен за почетен патриций на империята. Прецизните изследвания на археолога Йоахим Вернер, австрийският учен д-р Зайбт, учени от Санкт-Петербург доказват, че богатото патрицианско погребение е на хан Кубрат. Преобладаващата част от находките се съхраняват в Санкт-Петербург, в експозиция на Ермитажа под заглавие „Великото преселение на народите”.


Наред със съкровището от Наги Сент-Миклош, това от Мала Перешчепина е най-значимото българско богатство на артефакти и исторически сведения извън територията на съвременна България. Ние виждаме голямото му значение и във факта, че то става повод да открием гроба на хан Кубрат, който консолидира българския етнос и допринася много за формирането на българската държавност

 

Елена Николова
Държавна агенция за българите в чужбина
Снимка: в. Роден край”, Одеса, Украйна