ЗНАМ, МОГА, УСПЯВАМ

Пламена Солакова, Лондон: Пред избора да следвам в Европа или в Америка, прецених, че обичам Европа и ще се чувствам по-добре във Великобритания

05 август 2011

Трудно ли е млад човек да направи избора си къде да учи между висше училище в САЩ или във Великобритания?
Тъй като завърших гимназия в САЩ, реших, че искам да продължа образованието си в английскоговоряща страна. Изборът пред мен бе да уча или в САЩ, или във Великобритания. И тъй като обичам Европа и начина на живот тук, прецених, че ще се чувствам по-добре във Великобритания. От друга страна, исках да живея и уча в голям град, където да има много възможности за работа, стажове, културни мероприятия и т.н. и градът, който със сигурност можеше да ми предложи това, бе Лондон.

 

Изборът на висше училище в столицата свързан ли е с плановете за бъдеща кариера?
Вече бях приета и в други университети във Великобритания, но се насочих към този, не само защото е в столицата, но и защото приема най-голям брой чуждестранни студенти от всички британски университети. Той е също и най-големият университет в Лондон. Определено бях привлечена от идеята да срещна много и различни хора от целия свят и да обменя опит в културно и във всяко друго отношение.

 

Оправда ли очакванията ви пътуването в „Града на мечтите”…?
Лондон ми хареса страшно много още в деня, в който пристигнах. Не бях ходила преди и не знаех какво точно да очаквам, но това, което видях, определено ме впечатли веднага. Харесва ми най-много огромното разнообразие на култури, което намерих там, а също и архитектурата на града и прекрасно устроения транспорт. Разбира се, това е и доста скъп град за живеене, но това пък се компенсира с многото възможности за работа дори и за студенти.

 

Програмата на следването ви много натоварена ли е и как планирате времето си?
Програмата ми е доста натоварена, тъй като ходя на лекции и упражнения, а отделно се занимавам и с много извънкласни дейности в университета. Всеки семестър уча четири различни предмета и накрая на семестъра държа изпити, но не по всички предмети. По някои ни оценяват само с курсови работи и представяне на упражненията. При други има изпит и курсова работа/ доклад. При трети пък изнасяме презентации и имаме да изготвяме доклади по тях. Оценяването е различно, според предмета и това определено ми допада много, защото развива различни умения в студентите. Освен това, много сериозно се гледа за редовно присъствие на упражненията. Лекциите продължават  два астрономически часа, а упражненията – един астрономически час.

 

Скъсена ли е дистанцията между преподаватели и студенти и как виждате общуването?
В Англия е характерно студентите да се обръщат към преподавателите си по малко име. В моя университет се приема почти като обида да се обърна към някой от професорите с титлата им. Те държат да имат добри и близки отношения със всички ни и затова водим разговори в съвсем неформална обстановка (разбира се, има и изключения). Изискванията към студентите са високи, но преподавателите ни помагат страшно много, като имат приемни часове два пъти седмично и приемат да им задаваме всякакви въпроси. Освен това, общуват много по имейл, така че обикновено отговарят много бързо в случай на конкретно запитване/ проблем.

 

Младите хора обичат да пътуват. Предполагам, че и студентите във вашия университет ползват „привилегията” да посетят някой друг университет на континента или другаде, свързани с партньорски взаимоотношения с вашия в Лондон?
Най-популярната програма, в която участва нашият университет е „Еразъм”. Има договор с над 40 университета от други страни за почти всички специалности. Лично аз ще уча по тази програма в Испания през учебната 2011/12 година. Нямам търпение да усетя начина на живот там. Много студенти ходят на обменни начала в страни извън ЕС, най-често в САЩ, Япония и Дубай. Има много, които ходят и в Тринидад и Тобаго и други страни от Карибския басейн. От друга страна, има доста ученици от Япония, които идват да учат при нас по програмата на Британската държава „Схема за младежка мобилност”.

 

Лесно ли се включват българите в предлаганите от университетите дейности или програми? Какви инициативи предлага университетът ви?
Лично моите впечатления са, че българите се интегрират доста бързо в живота в университета и участват в поне няколко инициативи през годината. В студентския представителен съвет, където членувам, има още трима други българи, което ни прави едно от големите „малцинства” в Съвета, след британците и немците. Освен това в младежкия клуб на ООН, на който съм председател от тази година, също членуват значителен брой българи. Още в началото на първи курс се организират различни панаири и тържества в чест на новоприетите студенти. Дава се шанс на първокурсниците да се запознаят с нови хора, да видят кои клубове функционират в университета и да се присъединят към тях. Организират се доброволчески панаири, които служат за връзка на различните неправителствени организации с желаещите да работят доброволно студенти. На същия принцип се провеждат и панаири за намиране на платена работа на току-що завършили студенти или по средата на годината - за тези, които си търсят почасова работа.

 

Кое беше най-представителното и най-вълнуващото събитие през годината за Младежкия клуб на ООН, който оглавявате?
Като част от дейностите на Младежкия клуб на ООН, на който както споменах, съм Председател, поканихме Негово Превъзходителство Посланика на Република България да гостува на клуба ни и да изнесе лекция за ролята на ООН на международната сцена. Лекцията се състоя на 6 април 2011 г. и предизвика невероятен интерес сред студентите в университета, като в последствие тя бе отразена и на сайта на Посолството на Република България в Кралство Великобритания и Северна Ирландия.


Освен това, лично аз съм участвала в доста други инициативи, свързани със запазването на българската общност във Великобритания, включително и в срещата на българските студенти във Великобритания, състояла се през март 2011 г. От скоро съм и активист на новосъздалото се българско студентско общество на Острова, което постепенно набира скорост и тепърва дейността му ще се разширява. Разбира се, задължително присъствах и на тържествата и концертите, организирани от Посолството ни в Лондон по повод 3 март и други български празници. Участвах и в няколко инициативи, докато бях на стаж в българското посолство в Лондон, които за пореден път ме накараха да се чувствам горда, че съм българка.

 

Трудно ли се работи под напрежение и с голямата отговорност върху вас като лидер на организация?
Имам известен опит преди Лондон, не пропускайте това. Преди да замина за Лондон също работех много активно за промотирането на българската култура по света – организирах курс по народни танци към Международния клуб в моята гимназия в САЩ. Събираха се повече от 50 деца от държави от целия свят. Накрая на годината вече можеха да танцуват дунавско, право и ганкино хоро. По време на Международната седмица на обучението в САЩ през ноември 2009 г. изнесох и 11 презентации за България за период от 5 дни. Разказах за страната ни, която не е особено популярна в САЩ. Показах много снимки от българската природа и представянето на народните обичаи.

 

Какво бихме пожелали на младите хора, за да се чувстват комфортно и да успяват?
Вярвам, че животът е такъв, какъвто сам си го направиш. Винаги се боря докрай да постигна целите си в живота. Борбеност и решимост са качествата, от които се нуждае всеки млад човек в днешния ден.

 

С Пламена Солакова разговаря Димитър Карарусинов
Пламена Солакова учи в London Metropolitan University и участва в летния стаж в Държавната агенция на българите в чужбина