КАЛЕЙДОСКОП

Демографските предизвикателства за България. Възможностите за по-добър живот

04 август 2011

На 02.08.2011 г. в Центъра за развитието на човешките ресурси и регионални инициативи, недалече от Кремиковския манастир, близо до София, се състоя кръгла маса относно демографските предизвикателства и добрите европейски практики в отговор на застаряването на населението, организирана от Министерството на труда и социалната политика.

 

Форумът събра представители на някои институции, изследователи и участници от името на  неправителствени организации. Предстоеше да се коментират проблемите на застаряването на населението и дейностите и действията на администрацията.

 

Събитието даде възможност да участват в разискванията преди всичко експерти от Института за изследването на населението и човека към БАН( проф.Давидов, проф.Пенка Найденова и др.), които са участници и в други конкретни форуми, разработващи представената проблематика. От посолствата на Германия, Белгия и Франция в България също проявиха интерес към събитието.

 

Програмата на форума предложи две сесии: едната по демографската ситуация в България и втората – по осъществяване на политики, в отговор на съществуващата ситуация.

 

В рамките на програмата презентации в първата сесия представиха г-жа Емилия Войнова, директор на дирекция „Жизнено равнище и сигурност” в МТСП и Искрен Ангелов, експерт в дирекция „Политика на пазара на труда” в МТСП.

 

Емилия Войнова разгледа темата: „Актуални тенденции в демографските процеси в България”, а Искрен Ангелов представи темата „Активни политики, програми и мерки на пазара на труда в подкрепа на възрастните хора”.

 

Във втората сесия бяха предложени следните презентации: „Концепция и стратегическа рамка за активно стареене”, предложена отново от Емилия Войнова и „Политики в подкрепа на социалната интеграция на възрастните хора, предложена от Людмил Димитров, дирекция „Социална закрила и социално включване”.

 

Проявата беше открита от г-жа Деана Господинова, зам.-министър на труда и социалната политика. Тя разсъждава върху необходимостта от разработването на Национална концепция за насърчаването на активния живот на възрастните хора. Отчетена беше тенденцията към трайното увеличаване дяла на възрастните хора, което изисква адекватни действия от страна на администрацията.

 

В контекста на съобщеното в презентациите стана ясно, че Европейският съюз насочва вниманието си към три приоритета, свързани с глобализацията, новите технологии и демографския проблем.

 

Застаряването на населението е проблем за Европа, на фона на сравнението с показатели за възрастта на населението, отчетени за други континенти. Европа опасно се приближава към цифрата 30% за процента на възрастните хора спрямо общия процент население, което според експерти може да доведе до срив на социалните системи.

 

В презентацията на директора на дирекция в МТСП г-жа Емилия Войнова бяха съобщени цифри за ситуацията на българския трудов пазар, където се проследява отчетливо тенденция на намаляване числото на влизащите спрямо излизащите от него.

 

През 2008 г. 100 души излизащи от пазара на труда са замествани от 81 нови работници. През 2010 г. 74 заместват 100 излизащи, а през 2011 година – 70 заместват 100 излизащи.

 

Данните за заетите в България, но и в Европа, сочат за своеобразно „обръщане на пирамидата”. В идеалния случай тя е насочена нагоре - с тенденция повече хора да влизат на пазара на труда и по-малко да са излизащите. Регистрираната информация към днешна дата сочи за обратната тенденция, което е притеснително и изисква действия.

 

Сравнително по-слабо бяха застъпени на форума, уви, конкретните позитивни практики в различни държави от Европейския съюз като Германия, Чехия или Великобритания.

 

В същото време стана ясно, че тенденцията на застаряването на населението води до намаляване на БВП и до увеличаването на публичните разходи до към 5%.

 

Изходът от ситуацията определено следва да се търси в превенцията и в технологии, които позволяват различно използване на стратегии.

 

Нямаше спорещи за това, че е необходимо, както промяна на качеството на живот, така и насърчаването на солидарността, използването на интегриращи стратегии, включване на различни институции, като пряко ангажирани с темата.

 

Като апостроф по време на диалога в залата прозвучаха някои различия дали да се приеме терминът „активно стареене” буквално „привнесен” от английския език или да се търси български еквивалент в обявяването на стратегия за активен живот на възрастните хора.

 

Все пак, струва ни се, английският термин е, освен ефектен и ефикасен, защото е по-скоро насочен към вглеждане в процеса и ангажиране на администрацията с повече усилия на предоставяне на възможности за (нова и друга) изява на хората на пазара на труда, въпреки възрастта им, отколкото да се мисли за „категоризирането” на хората по принцип като „възрастни”, т.е. реално излизащи по възраст от определението за „активна трудова възраст”.

 

Димитър Карарусинов
Дирекция „БОИД”