ПОСТИЖЕНИЯ

Светлин Русев оставя цигулката само веднъж в годината

01 юли 2011

Има хора, които постоянно са във въздуха - летят между континентите. Има и такива, които на 29 години са концертмайстори на Оркестъра на френското радио. А други са професори и преподават в Париж.


Има и такива, които създават семейство в чужбина, но въпреки това се връщат в родината си. България си има Светлин Русев - той съчетава всичко гореизброено и в него пак остава място и енергия за още. Но не художникът академик Светлин Русев, а цигуларят концертмайстор, преподавател, баща и още едно лице, което ни представя пред света. Блестящо при това.


Последната му изява у нас беше в началото на месеца, когато заедно със симфоничния оркестър на БНР под ръководството на Емил Табаков препълниха зала "България". През настоящия сезон с маестро Табаков им предстоят концерти с Президентския симфоничен оркестър в Анкара и едно "малко", по собствените му думи, турне в Йоханесбург. Обзело го е вълнение, тъй като за първи път ще посети Южна Африка и ще останат там цяла седмица в края на февруари. След това ще се върнат тук за закриването на следващото издание на фестивала "Мартенски музикални дни", традиционно провеждащ се в Русе. Предстоят и участия отново в зала "България", за която цигуларят добавя, че е абониран.


Запознанството на Светлин с цигулката се случва още в детска възраст, когато изобщо не му е до музика и иска да стане пилот на изтребител. Години по-късно, естествено, е благодарен на родителите си, че са го "натиснали" - освен професионалните успехи, които пожънва, сега е на път да сбъдне мечтата си - кара курсове за пилот и скоро има изпити, които се надява да вземе.


Вече 20 години той се е установил в Париж. Озовал се там през 1991-а, когато Койчо Атанасов, един от видните ни кларнетисти, го кани за концерт-рецитал, организиран от него. След събитието, което преминава успешно, ненадейно идва покана от Парижката консерватория. Приет е веднага и първите две години - от 15-ата до 17-ата си, е част от семейството на Койчо и жена му Елизабет Атанасови.


Първата и единствена депресия, която изкарва, е заради връщането му във Франция след първото си посещение в България като парижки възпитаник. Сега семейството му е повече там, отколкото тук. Това са жена му Флор, с която се срещат през един ноемврийски ден преди 13 години, и двете им деца - Клои и Жорж, с втори имена Мила и Симеон. Вкъщи той говори с тях само на родния си език, а отделно дъщеря му взема уроци по български в Париж и учи английски. С нетърпение очаква полета си след броени часове, защото не ги е виждал точно от 3 седмици - бил е в Бразилия.


Светлин Русев работи с един от световнопознаваемите и признати диригенти - корееца Мун Вунг Чун, главния диригент, артдиректор на Сеулската филхармония и музикален директор на Оркестъра на френското радио. Освен че определя процеса с него за "социално-музикално всекидневно обогатяване", всички музиканти от оркестъра на РФИ са посланици на добра воля към УНИЦЕФ. Посещавали са Африка и Латинска Америка в операции, свързани с деца и мисии на световната организация. За самите дейности на концертмайстора в един оркестър той споделя, че се чувства някъде между полицейско куче и психолог.


Дисциплината е от значение.


В следващата година и половина Светлин знае съвсем точно къде и с кого ще е. Това обаче със сигурност не включва почивка. През 2009-а е оставил цигулката само за 4 дни - 96 поредни часа. И така всяка година се опитва да си налага период, в който да не се докосва до инструмента, който вече е с антикварна стойност. На нея е свирил първият му професор - Деви Ерлих. Но инструментът нито е завещан, нито е подарен на нашенеца - това са дългогодишни заеми и изплащания…


Негова гордост са класовете му - дали майсторските тук, в България, или тези обратно в Парижката консерватория, той обича да преподава. Вече трети сезон е професор в консерваторията в столицата на парфюмите и любовта. Редовно се случва охраната от академията да "изхвърля" Светлин и студентите му, които остават последни в сградата - или наваксват уроци, или изучават предварително партитури. Обучаващите се кадри са от цял свят - Южна Корея, Япония, Казахстан, Румъния, надява се скоро да има и от България. Като педагог явно също има успехи – негови студенти се класират на почетната стълбица на международни конкурси по цигулка.


В края на 2010 г. Светлин проведе втория си майсторски клас у нас - и определя нивото на нашите млади музиканти на "много, много добро". Надява се напред във времето отново да има подобни публични уроци…


"Лекции сутрин, записи следобед, концерти вечерта." Това е един ден на Светлин Русев по неговите думи. Два месеца от годината минават в Сеул, за чиито концерти слиза от самолета 15 минути преди изявата. Дейността му се развива с големи темпове, винаги има престижни ангажименти, свири на нови сцени - като например Suntory Hall в Токио, най-голямата японска зала, Болшой театър в Москва и др. Отделно кипи самодейност - има клавирно трио, ансамбъл "Тангисимо", с които свирят аржентинско танго и са идвали няколко пъти в България. "И така, за съжаление не остава много време за семейството."


С усмивка си спомня ситуации, когато са го бъркали с академик Светлин Русев. Навремето двамата организират концерт, изложба и пресконференция. Така официално Светлин Русев и Светлин Русев, с разлика 43 години, се запознават. Не от липса на амбиция, но никога не е имал идол. Нито пък има неосъществени мечти за сцени и оркестри.
Както е казал Алберт Айнщайн: "Маса, стол, купа с плодове и цигулка. Какво друго е нужно на човек, за да е щастлив". Освен вековната си цигулка Светлин определено има и останалите неща. С някакво свръхчовешко търпение и позитивност той успява да запази равновесие между Рихард Щраус, зала "България", Париж, Сеул, безбройните награди и отличия, които е получил и които тепърва ще получи.


Визитка:  
Роден на 5 април 1976 г. в град Русе. Първите си уроци по цигулка взема от майка си - тя му преподава в Музикалното училище. Седемте години от 1991-а до 1998-а преминават в Conservatoire National Superieur de Musique et de Danse de Paris, Парижката консерватория, където професори са му Деви Ерлих и Жан-Жак Кантороу. Лауреат е на различни конкурси, сред които - "Светослав Обретенов" (1983),"Ян Коциан" (1985, Чехия), Kloster Schoental (1989, Германия), "Лютес" (1993, Париж), "Чита ди Бреша" (1993, Италия) и други. От 2000 година той е концертмайстор в Овернския камерен оркестър и гостува на Лондонската филхармония. Бил е солист на всички български оркестри, Букурещката филхармония, Оркестъра на Парижката консерватория (с Леон Флайшер), Университетския оркестър на Гисен, Националния камерен оркестър на Тулуза, Брюкселския младежки оркестър, Камерния оркестър "Сузуки и приятели", Симфоничния оркестър на Индианополис, Симфоничния оркестър "Мендоза", Филхармонията на Сендай.


През януари 2005 г., след спечелен конкурс Светлин Русев става концертмайстор на Оркестъра на Френското национално радио.

 

СЕБАСТИАН ПИЕР
Публикувано:
в.„24 часа”, декември 2010 г.,
незначителни съкращения