СРЕЩИ

Проф. Минко Балкански: Българите са гордостта на всеки американски университет

автор: Мария Матеева, Франция

Проф. Минко Балкански, световноизвестен физик:
Българите са гордостта на всеки американски университет
Има учудващо талантливи деца, но трябва да повярват, че могат да променят света

- Проф. Балкански, една от последните ви книги се нарича „Еднопосочно пътуване София - Париж"? Българин или французин се чувствате след толкова години, прекарани във Франция?
- Това е еднопосочно пътуване само по отношение на излизането от родното ми място. Аз се чувствам гражданин на света. Когато съм във Франция, се чувствам напълно французин, когато съм в България, се чувствам българин, но по-скоро французин на посещение в България, защото не мога да се идентифицирам с това, което е българинът днес. Когато аз напуснах България, хората бяха различни. Сега не намирам същите хора, които оставих - няма същия дух, същото желание за живот, труд и напредък…

- Често казвате, че всеки българин трябва да прекара поне една година в чужбина. Какво би променило това?
- Във всеки жест на българин аз виждам една затвореност. България изглежда е една от най-затворените страни. Колко българи са живели в чужбина? Колко чужденци има в България? Българите сме един чист народ, ние сме си между нас си, със старите обичаи, със старите навици, за никъде не бързаме и никъде не отиваме. За голямо съжаление изглежда, че българите живеят без надежда или пък без амбиция. Това се отразява във всички сфери на живота.

- Именно сред този чист и затворен народ откривате много таланти. На какво се дължи този интелектуален потенциал, който обикновено остава неразвит?
- Това е необяснимо. Цял живот съм си задавал този въпрос. Дори когато съм се сравнявал с моите колеги тук -- те са четвърто, пето поколение интелектуалци. Родителите им са били професори, министри, докато моят дядо имаше 4-5 кози, не знаеше да пише и чете, но беше умен човек. Баща ми имаше желание, знаеше много, но беше самоук. Въпреки това аз успях да постигна всичко, не мога да си представя къде по-далеч бих могъл да стигна. Зад всичко това стои само желание и труд. Труд, труд и труд. Но трябва и да знаеш какво искаш. Още от дете не съм правил нищо случайно. За мен пътят беше направо и без отклонения.

- Въпреки че сте първо поколение изследовател, успявате да направите открития, които в момента се ползват от цялото човечество. Разкажете ни за ключовите си разработки.
- Всичко свързано с модерната електроника. Работя в сферата на физика на полупроводниците. Навремето, когато транзисторът не беше още транзистор, работех с тези, които получиха Нобел за това откритие. Всички основни изследвания, на които се базира модерната електроника, са минали по един или друг начин през моите ръце. Подготвям публикации на научните ми работи - три тома не са ми достатъчни, за да ги събера. През годините обаче това не ми правеше впечатление. Сега, като погледна отдалеч, разбирам какво всъщност съм направил.
По принцип във Франция винаги на чужденците се гледа като на чужденци. Не се възлагат нещата, които се възлагат на французите. Въпреки това съм имал задачи, които и на най-добрия французин не биха възложили. През 1970 г., когато Шарл дьо Гол призна Китай, една комисия отиде за научна обмяна с Китай. Тогава ми казаха „Ти няма да идваш с нас, защото ще говорим политически. След това ще отидеш сам, защото ти ще уредиш реалните въпроси." Посрещнаха ме като държавен глава, уредихме проблеми, с които за дипломатите беше трудно да се справят. Аз, простото селянче, което е спало с козите на дядо си в една стая, успях да стана близък с Индира Ганди, с Раджив Ганди бяхме добри приятели.

- Как си представяте живота си, ако бяхте останал в България?
- Вероятно или щях да бъда затворен, или разстрелян. По дух бях анархист, не бих преживял диктатура. Всичко, което става с мен, е само заради духа ми на пълна свобода. Никога не съм имал началник, никой не се е опитвал да ми бъде началник.

- Защо талантите не се реализират в България?
- Кажете ми един млад българин, който се е издигнал само в България, само в български университет? Има толкова много успели по света обаче. Когато ходя в Америка, всеки мой колега бърза да ми каже --ела да те запозная с моя българин! Те са гордостта. Има млади българи навсякъде, защото са работливи, но и талантливи. Всяка година приемам шестима млади българи чрез моя конкурс, поне двама от тях остават във Франция. Те са учудващо, наистина учудващо талантливи и успяват, жънат успехи, без да се спират. В момента имаме математик, който, преди да навърши 30 години, ще стане професор в Сорбоната. Какво значи това? Това е нещо невероятно. Има един млад физик, който сега започва в CNRS (Националния център за научни изследвания във Франция), той е знаменит, изключителен е за своята епоха. Няма пропаднал от тези, които са дошли тук, и всеки иска да помогне, да допринесе нещо в България, но как да стане това? Какво ли не направих например за математика, за когото споменах преди малко. Ходих при ръководители на университети, за да му дадат поне няколко месеца да преподава в България. Отговорът беше „Не".

- Тоест, българинът сам по себе си е ценен, проблемът са българите взети заедно?
- Българинът сам по себе си е прекрасен, но гражданско общество въобще не съществува. От 5-6 години се боря да подпомогна развитието му, да се събуди желание у хората да се събират, да имат мнение, не само да плюят срещу правителството. Исках да заразя повече хора с моя „бацил", но за съжаление не се получава лесно. Безразличието е нещо пагубно. Желанието да се работи за обществото не съществува. Каква и идеята за Европа в България? Начин да се спечелят пари. Аз наричам това отказ да се погледнат истинските ценности.

- Наблюдавате ли отчуждение от властта, чувството „нищо не зависи от мен"?
- Да, и това е нещо страшно. Докато човек не мисли, че сам може да промени света, той не прави нищо. Всеки млад човек трябва да вярва, че той, самият той, може да промени света. Тези, които идват и успяват, естествено го правят и благодарение на обучението си в България, културата. Първите конкурси, които правех, показваха едно много добро ниво на образователната система, сега качеството намалява. Ние го измерваме много точно всяка година. Все още има чудесни млади хора, но нямат същата подготовка, която имаха преди 15 години…

Визитка
Професор в университета „Мария и Пиер Кюри" в Париж
Преподавал е в Калифорнийския университет в Ървин, САЩ
Считан е за един от най-известните учени в областта на физиката в световен мащаб
Роден е през 1927 г. с. Оряховица, Старозагорско
През 1946 г. заминава за Париж
През 1998 г. създава фондация „Миню Балкански", която организира ежегоден конкурс по математика и физика за талантливи българи. Всяка година конкурсът излъчва шест лауреата, които получават възможност за подготовка за кандидатстване в престижите училища Ecole normale superieur и Ecole polytechnique в Париж

Публикувано в:
В. "Монитор", април 2011 г. и
www.kadedaucha.com/
незначителни съкращения