ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Красен Станчев. Родилните петна на прехода

21 януари 2020

Прегледах голяма част от писаното за прехода и почти всички филми за 1989 г., представени на вниманието на телевизионната публика.
Историята, която те разказват в противоречие с разумно определените критерии за преход е следната:
- 1989 г. най-често е "заговор на великите сили"
- НАТО искали "мир на всяка цена", затова Джордж Буш и Михаил Горбачов се договорили "западняците" да не преследват комунистите, а да им дадат пари назаем, за да подкрепят безкръвния преход
- КГБ, съответно Комитетът за Държавна сигурност (ДС) и техните поделения в СИВ и Варшавския договор, има силата и уменията да управлява мимикриите и смяната на стария режим
- Наивни граждани се хващат за ръце в 600-километрова "жива верига", искат си бащинските имена, демонтират Желязната завеса, крият се по чуждестранни посолства и т.н.
- А режимът изведнъж само привидно се разпада, докато "тайните служби" завземат партии и бизнес, вместо да ги предоставят на наивните граждани

Деян Енев. Три разказа

13 януари 2020

Писмо
Жена му простираше прането на телта в двора. Той излезе от къщата да сипе хляб и суроватка на кучето. Видя, че край паницата се завъртя една оса. Край, дойде пролетта, рече си. Кучето ядеше като невидяло и синджирът му звънтеше по желязната паница.
– Хайде да изнесем тате – извика на жена си. Тя тръгна към него с празния леген в ръце. Роклята ѝ се беше намокрила от прането и лепнеше по краката ѝ. Като мина край него, той я шляпна по задника, а тя извърна глава и за миг го стрелна с очи като момиче.

Деян Енев. Странната трилогия на Генчо Стоев

06 януари 2020

Какво е да си син на голям писател?
Още от ранното си детство осъзнах, че баща ми е силен и открояващ се човек. За мен той беше винаги прав и винаги интересен.
Той беше говорителят на истината.
По-късно в училище и в махалата аз бях вече синът на Генчо Стоев – писателя, написал нещо хубаво.
Не знаех какво беше то, но хората знаеха. Това прибави още една тежест върху крехкото ми невръстно „аз”. Превъзходството на баща ми беше видно отвсякъде. Трябваше да запълня тази празнина и то единствено с някакви мои постижения.
Сега, когато нарисувах картини, получили висока оценка от колегите, съм спокоен.
Вечер, когато си лягам, понякога хващам негова книга и се просълзявам, и виждам и истина, и истинско майсторство.