ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Здравка Владова-Момчева. Повикване

21 февруари 2019

В неделя Лондон се старае да изглежда провинциален. Изведнъж, уличките, магазинчетата за сувенири, кокетните кафенета и миниатюрните бутици, стават забележими в ленивата рехавост на тълпата, изоставила деловия си вид, някъде там, още в петък следобед. Тържество на подробностите, така бих определила появата на дребните урбанистични детайли, осмелили се да напомнят за себе си след отшумялата седмица. Сякаш старомодния чар на мегалополиса пристъпва предпазливо на припек и животът се завръща към изконната си божествена логика – равномерен, ненатрапчив, обикновен. Тогава забелязвам и хората. Странно. В делниците лицата им са постоянно размити като акварели в скоростната вибрация на Града...

Теодора Димова. Революциите и любовта

11 февруари 2019

Светът, в който живеем, е несправедлив, често е враждебен, нерядко е брутален. Съществуват мизерия, глад, убийства, войни. Но този свят е нашият единствен дом. Всеки полага усилие да направи своето кътче от него уютно или поне поносимо. В грубия и брутален свят хората създават красота, влюбват се, раждат и отглеждат деца, преживяват мигове на щастие. Едни се къпят в лукс, други се прехранват от кофите за боклук, но често щастливите са тези, които живеят в лишения, а богатите познават само насладата.
Не бедността поражда нещастие, а несправедливостта. Справедливост не е съществувала

Деян Енев. Сладко от боровинки

29 януари 2019

Беше последният хубав летен ден. От утре започваха да валят дъждовете.
– Никъде не можахме да отидем това лято – казах на жена ми с такъв тон, сякаш бях открил топлата вода. – Съжалявам.
– Нищо – каза жена ми. – Другото лято ще отидем някъде. Ще пътуваме цялото лято.
– Не е нищо – казах. Държах на своето. Исках чрез примката на истината да удуша някак горчилката.
– Не си прав. Не е вярно. Нали ходихме до онова брезнишко село. До съседите на вуйчо ти – каза жена ми.
Така беше. Един следобед скочихме с колата до онова село след Брезник, където вуйчо ми си беше построил къща. Преди да седне на инвалидната количка в Канада и да спре да си идва в България. Сега къщата стоеше заключена, със спуснати капаци на прозорците.