ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Иван Димитров. Будителките, без които България нямаше да е същата

06 ноември 2019

"Будителките" се фокусира върху личните истории на 15 българки, между които Екатерина Каравелова, Евдокия Филова, Люба Кутинчева, Елисавета Консулова-Вазова, Мара Белчева. Това е едва първият етап на проекта, който ще продължи през 2020 г. с издаването на книга и с учредяване на ежегодни награди за съвременни будителки. През следващата година специално жури ще обяви категориите, в които ще се раздават отличията, както и номинациите. След това всеки ще може да гласува за своя фаворит, а за първи път наградите ще бъдат връчени на 1 ноември 2020 г.

15-те будителки,с чиито истории всеки може да се запознае на сайта "Момичетата от града", са разпределени в 5 категории: изкуство, наука, общество, красота и литература.

Мирела Иванова: Светът на поезията е изпълнен с мистерия

29 октомври 2019

С радостно вълнение тръгвам към любимата си Бавария – и заради признанието, и заради прекрасната възможност, и заради авторитета на фестивала, организиран от години заедно с множество други събития, посветени на поезията, обичайно в Мюнхен, а през тази есен по изключение – в Бамберг. Преди доста време в продължение на 1 година живях и работих в Международния творчески дом „Вила Конкордия“ в Бамберг, бях наградена със стипендия от Баварското министерство на културата, тъй че пътуването и участието ми имат и свое носталгично измерение. Schamrock-Festival der Dichterinnen е и сериозна дискусионна платформа. Ще разговаряме за участта на високата литература, за мястото на литературата в задъханото и екстремно настояще, за поезията и нейната природа на свободен духовен остров, на високо обиталище. Поетичните четения са специален ритуал, присъстващите често имат въпроси след това...

Здравка Владова-Момчева. Другото име на Истанбул

14 октомври 2019

Спиралата на металното стълбище се вие нагоре като изковано възклицание. Сякаш стъпвам върху клавиши, които откънтяват вълнението ми в извисена тоналност. Преливам в нетърпение да срещна света с детинския егоизъм на прогледнал слепец, без да знам как да назова Творението – само образи, цветове и осезание, от първото, нажежено в сумрака на очакването, стъпало, чак до палещата слънчева зеница в безначалния и безкраен поглед на Бог. Може да изгоря или да оживея. Какво значение има, когато само след секунди, няма да бъда същата? Сама ще изпреваря себе си, смирената там, в равното, обузданата в учтивостта и правилата, обучената в умението да се смалява, човешка точка, след която няма как да се продължа, понеже точките слагат край на всякакъв смисъл. С цялото си същество усещам, че единственото спасение е да се превърна и извися във възклицание. В моя случай – кованото възклицание на стълбищната спирала в железния шедьовър, църквата „Свети Стефан“ в Истанбул.