ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Алек Попов: Смехът къса оковите на ума

13 септември 2018

Сред страниците на „Сестри Палавееви 2: По пътя към новия свят" оживяват български комунисти, югославски партизани, банда джуджета, окопали се в старите сребърни мини на крал Стефан Урош, врачки, заблудени слугинчета, резидент на НКВД и още куп герои на едно време, в което нищо не е нормално.
Но Алек Попов предлага и нещо много повече от забава. Неговият роман отправя дързък поглед към историята отвъд тотемите на идеологиите и политическата коректност. Прецизно и със скалпела на смеха Алек отстранява туморите на период, който трябва да се помни, но и да се надживее. Книгата е освобождаващо преживяване и опустошителна сатира–гротеска, разстрелваща безкомпромисно сантимента към едни буреносни, но и неадекватни времена.

Проф.Пламен Павлов: При Съединението политиците изпълняват волята на народа

04 септември 2018

- На пръв поглед успехът на Съединението е бил предрешен в много голяма степен, независимо че самият акт не е толкова лесна работа, с оглед на световната политика, на европейската политика, на Великите сили, отношението на Русия, на коварното нападение на Сърбия в тила на България, на враждебността на останалите балкански държави. Но тогава българските политици и военни, на всяка цена трябва да подчертаем ролята на българските военни, държавният глава княз Александър, министър-председателят Петко Каравелов, водачите на българския таен революционен комитет - всички тези хора намират най-добрия начин да загърбят своите тактически различия. Тъй като такива различия е имало - един Петко Каравелов например бил доста резервиран до последно, по чисто финансови съображения. Но по един изключително точен, бърз и категоричен начин те показват волята на българския народ, който налага на тези две политически формации да се съединят в едно.

Деян Енев. За новия роман на Иво Беров

28 август 2018

Биографията на автора, както на малцина други, е тясно преплетена с новата история на България и с опита да се разчистят руините от предишните времена в тази наша нова история и да се започне начисто.
На всички нас обаче добре е известно, че тези опити се провалиха с гръм и трясък – и не толкова в икономически, колкото в морален план.
И Иво Беров, който имаше очи да вижда, и уши да слуша, е един от хората, които най-добре усетиха това. Усети го и чисто физически, с кожата си, на гърба си. Новото време (имаше май и такава партия, помните ли?) лека-полека го изхвърли извън борда, превърна го в аутсайдер.
Но Иво не се отчайваше. Той поработваше нещо, забавляваше се, скитосвайки по околните на София планини и захвърлените в гънките им опустели селца и пишеше грубовати, дрезгави, но понякога с харизмата на истински откровения песнички за тях, които качваше в Ютюб.