ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Здравка Владова-Момчева. Другото име на Истанбул

14 октомври 2019

Спиралата на металното стълбище се вие нагоре като изковано възклицание. Сякаш стъпвам върху клавиши, които откънтяват вълнението ми в извисена тоналност. Преливам в нетърпение да срещна света с детинския егоизъм на прогледнал слепец, без да знам как да назова Творението – само образи, цветове и осезание, от първото, нажежено в сумрака на очакването, стъпало, чак до палещата слънчева зеница в безначалния и безкраен поглед на Бог. Може да изгоря или да оживея. Какво значение има, когато само след секунди, няма да бъда същата? Сама ще изпреваря себе си, смирената там, в равното, обузданата в учтивостта и правилата, обучената в умението да се смалява, човешка точка, след която няма как да се продължа, понеже точките слагат край на всякакъв смисъл. С цялото си същество усещам, че единственото спасение е да се превърна и извися във възклицание. В моя случай – кованото възклицание на стълбищната спирала в железния шедьовър, църквата „Свети Стефан“ в Истанбул.

Андрей Захариев. Избори

07 октомври 2019

Каквито и сложни разсъждения да се правят, каквито и дистинкции и различавания да се прокарват, един извод се налага категорично: ниската избирателна активност на българските граждани може и да знак, отвеждащ в разни посоки, може и да се тълкува като симптом, който допуска поставянето на разнообразни диагнози, но при цялата интерпретативна полифония е ясен индикатор за това, че на този етап българите не споделят настроенията за промяна на Европа. Или поне не и нагласите, търсещи някаква съществена, значима промяна в устройството на Европейския съюз и системата на взаимоотношенията между отделните държави вътре в него.

In Memoriam: Любомир Левчев

25 септември 2019

Какво е поколението на прехода? Какво трябва да помни то от миналото?
Не знам, дали има такова поколение? Затова не искам да му давам съвети. Но ми е интересно какво ще запомни.

Има ли нещо от миналото, за което трябва да кажем „благодаря” и да го помним?
Да, има. Миналото – това е нашето родословие. Светото писание ни е заповядало да го почитаме.

Има ли у теб носталгия по социализма?
Днес казват, че това е носталгия по младостта. Аз бих казал, че това е носталгия по мечтата. Оказа се, че не може да има носталгия и по нещо, което не е съществувало.

Къде са българските интелектуалци днес, когато най-споменаваната дума в света е криза?
Според мен българските и световни интелектуалци са в епицентъра на жестоката световна криза на ценностите. Тя е и духовна криза.