СРЕЩИ

Андрей Ковачев: Действаме адекватно, вярвам, че ще преборим пандемията

02 април 2020

Всички ние живеем в един солидарен Европейски съюз и искаме да покажем точно това на страните, които най-много са засегнати от пандемията. Така че направленията, по които се действа, са две. Първото е запазване на човешкия живот и ограничаване на заразата. За целта трябва да се вземат всички възможни мерки. Вторият приоритет е подпомагане на европейската икономика, особено на тези сектори, които пострадаха най-много заради кризата. Това са транспорт, туризъм, услуги, ресторантьорство. Затова и ЕК предостави на европейския инвестиционен фонд 1 млрд.евро именно за оборотните кредити на малки и средни предприятия. Програмите на Европейския съюз се преразпределят и ще бъдат използвани за преодоляване на кризата. Става дума за 812 млн.евро от евросредствата...

Димитър Маринов: Родните кино и телевизия са все още в процес на установяване и търсене

25 март 2020

След срещата ми със студентите в НАТФИЗ през март нещо в мен се преобърна. Техните въпроси, коментари и отговори на мои въпроси ме развълнуваха и ме накараха да се замисля. Но и ме обзе притеснение с чувство за отговорност. Притеснението беше от факта, че млади таланти, кипящи от енергия, идеи и желание, коментират с толкова безверие, безнадежност и негативна критика, та дори и със сарказъм. И не е академията проблемът им, напротив, те обожават и осъзнават важността и професионализма на подготовката, която получават, но притесненията им бяха: А после накъде? Какво? Спомних си моите притеснения навремето, но тогава условията бяха други. Тези студенти провокираха моето „преоткриване“. У мен изникна въпросът какво бих могъл аз да им дам, за да им помогна да погледнат „зад ъгъла“. Почувствах се професионално, а и човешки задължен. Аз имам реална и точна информация за начина на работа и подготовката тук, в САЩ. Бих могъл да демонстрирам и те да експериментират с похватите и процеса, по който се работи в Холивуд...

Мариус Куркински: Театърът ме отведе при Бога

16 март 2020

Аз се надявам театърът да е полезен, тоест сигурен съм – той е част от ценностите на цивилизацията. Хубаво е, че в България публиката през тези години застана зад театъра, не го изостави въпреки неговите какви ли не, понякога и не толкова хубави прояви... Хората продължават да му имат голямо доверие. Може би заради това, че получават преживяване в сегашно време – нито в минало, нито в бъдеще. Театърът е винаги в сегашно време! Приказките за него, интервютата, статиите са само нещо необходимо да поддържа науката, знанието за театъра. Сцената, публиката – там е истината...