ОТКРИЙ СЕБЕ СИ И СВЕТА

Обгръща ме море от нежен шепот. Георги Н.Николов за поезията на Людмила Билярска(САЩ)

12 февруари 2013

В енигмата на битието, през епохи и общества, символът „жена” мени своя ореол. Не се проминя космичният смисъл, вложен в същността й. От искрите на Едемския рай, през войни и теистично отрицание, в ренесансов култ и класово обезличаване и до безсмъртието. Тя е зрим, чувствен олтар на живота, извисен из всички кътчета на планетата Земя, без който е невъзможен кръговратът на биологичните поколения. Подхранва копнежите на любовта. Тя е тихото пристанище на дома, в което мъжете стават мъдри деца, упоени в спомена за миналото време. Тя е икона на всеопрощаващо добро, вулкан от упойващи страсти, в който изгаряме, радостно жертвоготовни. Жената е блясък от Троянската война, древна хетера, приятел-изповедник за съкровени тайни. Тя е и нестинарски огън, и ледена сълза.

При българите в Прага. В света на Деян Енев

21 януари 2013

2012.„Транспоези 2012”. Стихове на Георги Константинов в Брюксел

27 декември 2012

Людмила Билярска(САЩ). Стихове

17 декември 2012

Представяне на първия сборник с емигрантска литература в Чикаго

05 декември 2012