Теодора Димова: Този свят принадлежи на силните, но бъдещият - на миротворците
Това е същинската моя работа според мен – да слагам пръст в раната, да я артикулирам. Това е непечелившо и некомерсиално, освен това често води до неприятности, освен това е крайно мъчително. Но пък в това именно намирам смисъл. Смисълът е, който ме утешава. Писателят трябва да издига читателите си, да ги напряга, да ги тревожи, да им говори за мъчителните неща, а не той да пада до масовия вкус. За съжаление границите много се размиват. Има нашествие на литературни мажоретки. Писател започва да се нарича всеки, публикувал книга. А думите, в които се облича човешкото страдание трябва да го лекуват.
