СРЕЩИ

Проф. Божидар Манов. Опасна ерозия на стойностите лакомо ръфа ежедневието ни

12 февруари 2018

Сп. „Кино“: Всъщност кога се появи интересът ти към киното? И как реши да се преквалифицираш? Б. М. Пак по онова време, през 60-те години, всяка седмица в аудитория 65 на Софийския университет вървеше вечерна кинолектория с класически или съвременни филми, които по ред причини не се показваха в кината. Там се заразих с бацила на киното като осмислен интерес. Иначе още като деца цялата махленска тумба около стария „Майчин дом“ обикаляхме близките кина: „Освобождение“, „Асен Златаров“, „Цанко Церковски“, „Отдих и култура“, „Севастопол“, „Македония“, понякога и до „Димитър Благоев“, „Москва“, „Млада гвардия“, „Култура“, „Славейков“. За мнозина тези названия днес не говорят нищо, но няма място да обяснявам как билетът от 15 стотинки бе заветна радост, за да влезеш на „Фанфан лалето“,„Граф Монте Кристо“, „Бродяга“, „Годзила“ или „Кангасейро“. А вътре в салона миризмата на подово масло, преспите от слънчогледови люспи между редовете, подскачащото изображение от лепеното копие, пропадащият звук, целуващите се двойки на последния ред – всичко това бе част от магията на киното, която завладява детското сърце завинаги. По-късно в т.нар. студийни кина „Левски“ и „Витоша“ се показваха редица „трудни филми“, които събираха отбрана публика, а дискусиите след прожекциите понякога бяха истинска трибуна на свободомислието. Помня разговора за шедьовъра на Тарковски „Андрей Рубльов“ и пламенното слово на Боян Папазов. Днес мол-поколението има свои екранни изкушения, със смартфони и таблети в джоба няма как да разбере тези редове, но не е и необходимо. Спиралата на еволюцията знае своята траектория и не можем да я променим – когато трябва, сама ще се пресуче като двойната спирала на някакво ново медийно ДНК. А за преквалификацията ми конкретен виновник е т.нар. двегодишен Киноуниверситет в бившето кино „Дружба“ (сега „Одеон“), който се водеше от филмовия историк Александър Александров. Гледахме систематизирано цялата световна класика. Четирите семестъра завършваха със сериозни изпити и тогава започнах да чета възможните малобройни книги, на първо място дебелата „История на киноизкуството“ на Жорж Садул. И усетих сладостта от докосването до голямото вечно кино, което времето е пресяло и оставило безспорни шедьоври във филмотечните фондове.

Режисьорът Стефан Командарев: Успехът на един филм не се ражда от нищото

24 януари 2018

Иска ми се да върнем Европа на световната технологична карта, казва Мария Габриел, еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество

15 януари 2018

Вече има нов етап в отношенията между България и Македония, казва Андрей Ковачев, евродепутат, ГЕРБ/ЕНП

04 януари 2018

Подготвяме промени в закона, за да привличаме чужди инвеститори, казва Стамен Янев, изпълнителен директор на БАИ

15 декември 2017