С духа на България. Размисъл от Барселона
„И те ходеха често на брега на Дунава и гледаха зелените хълми на България...Как е близко и как е далеко!О,Българийо,никога не си тъй мила,както когато сме вън от тебе!“Така преди повече от век Иван Вазов описва носталгията на хъшовете-емигранти по изгубената родина.Много време е изтекло оттогава и ситуацията е коренно различна-днешните емигранти не са хъшове,не развяват знамена и не пеят борчески песни.Но и до днес мнозинството от българите в чужбина понякога изпитват онова задушаващо усещане за празнота, което ги кара да търсят най-близката „кръчма на Странджата“,в която витае живият дух на България. В днешно време кръчмите на Странджата се преобразиха в асоциации,църковни общности и неделни училища.Това са новите средища на българщината,родени от извечната необходимост на българина да пази своите традиции, език и култура и да ги завещава на децата си, както е било от векове..В тези духовни центрове работят новите български будители, приели попрището на просветители като своя мисия в живота. Такъв център е и Българското училище „Св.св.Кирил и Методий“ в Барселона
