Пролетта във Виена започна с поезия
Преди 55 години Любомир Левчев възкликна: „…Уча се да пиша стихове в земята на убитите поети.“ Каква е полифоничната картина, извайваща темата за родината и любовта? Как новите поети пишат за България, съизмервайки ръст с класиците, познати ни от детството? След „Татковина” на П. Р. Славейков и „Де е България” на Вазов, „Две хубави очи” на Яворов и „Вяра” на Вапцаров – кои са поетите, които ще влязат в поетичната съкровищница на родната традиция?
